Бъди нестихваща лавина от любов!
Единствено тогава ще забравя
за младостта отминала - за тихия й зов,
за времето, което ни изпепелява.
Накарай ме да съгреша със дива страст,
табутата отхвърлил да те сграбча.
Във пристъпа на кипнала до пяна сласт
да любя тялото ти и от щастие да плача.
Да няма време и пространство, и Преди.
Да няма бъдеще, което ни ограбва.
Безсмъртната любима в този миг бъди,
защото само тя за Вечността ми трябва.
© Младен Мисана Все права защищены
"Накарай ме да съгреша със дива страст,
табутата отхвърлил да те сграбча.
Във пристъпа на кипнала до пяна сласт
да любя тялото ти и от щастие да плача."