7 мая 2007 г., 11:39

БЪДИ ОПОРА!

1.1K 0 2
Не ме кори, че съм ненаситна
и искам в шепи да си взема
от всичко по малко.
Не знаеш колко гладна съм била
и колко душата ми окъсана.
Не знаеш колко болка имало е там -
от хиени хищни ръфана.

Вгледай се в очите ми.
Ще видиш колко малко радост трябва,
за да излекува скритите ми рани.
Душата ми е приказна принцеса, когато
види твоите ръце с любов простряни.
Не искам много аз от теб -
Сутрин събуждай ме с ухайно цвете,
през деня притискай ме до себе си за малко,
а вечер води ме на разходка сред звездите,
защото аз не съм за таз земя родена.
Затуй, закриляй ме, когато имам нужда
и дай ми за опора своето силно рамо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ева Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...