16 авг. 2007 г., 09:07

БЪЛГАРСКА, СВЯТА, ВЕЧНА

661 0 5
Необятна си земя, ширнала се!
Хубости, гори и сенки дебели!
Планини високи, езера дълбоки!
Равнини зелени, цели от слънце огрени!

А твоите моми и момци, млади левенти,
какви хора играят, земята трепери!
С усмивка богати са чедата ти!
С благи думи пълнят снагата ти!

А песните, земьо, са най-сладкогласни,
чуват се извън Родина, с тънката си струна!
С шевици чудни, ръкотворни,
и какво ли не - света изумяват
                             с майстори родни!

П.П.
(Вчера в ден свят, Богородичен,
бях, потопих се като в пословица
на Арбанаси - малко късче РАЙ
и ми  напълни душата за дълго... знай!)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...