16 авг. 2007 г., 09:07

БЪЛГАРСКА, СВЯТА, ВЕЧНА

659 0 5
Необятна си земя, ширнала се!
Хубости, гори и сенки дебели!
Планини високи, езера дълбоки!
Равнини зелени, цели от слънце огрени!

А твоите моми и момци, млади левенти,
какви хора играят, земята трепери!
С усмивка богати са чедата ти!
С благи думи пълнят снагата ти!

А песните, земьо, са най-сладкогласни,
чуват се извън Родина, с тънката си струна!
С шевици чудни, ръкотворни,
и какво ли не - света изумяват
                             с майстори родни!

П.П.
(Вчера в ден свят, Богородичен,
бях, потопих се като в пословица
на Арбанаси - малко късче РАЙ
и ми  напълни душата за дълго... знай!)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...