БЪЛГАРСКА, СВЯТА, ВЕЧНА
Хубости, гори и сенки дебели!
Планини високи, езера дълбоки!
Равнини зелени, цели от слънце огрени!
А твоите моми и момци, млади левенти,
какви хора играят, земята трепери!
С усмивка богати са чедата ти!
С благи думи пълнят снагата ти!
А песните, земьо, са най-сладкогласни,
чуват се извън Родина, с тънката си струна!
С шевици чудни, ръкотворни,
и какво ли не - света изумяват
с майстори родни!
П.П.
(Вчера в ден свят, Богородичен,
бях, потопих се като в пословица
на Арбанаси - малко късче РАЙ
и ми напълни душата за дълго... знай!)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены