Избяга от шумния град,
намери си малка пътека
и тръгна по път непознат...
да търсиш в гората утеха.
А тя те прие със цветя,
с мирис на билки лечебни
и нежния шум на листа,
килимчета пъстри и тревни.
И там, във безкрайния лес,
далеч от бетонни одежди,
далеч от тревоги и стрес,
отново намери надежда.
Поемаш нататък сама –
без път... без компас,
хронометър...
Животът тук, който избра,
сега е изпъстрен и ведър.
https://www.youtube.com/watch?v=h-q3jKqpn_Q