Петя_Ап
55 1993
18 сент. 2024 г., 21:30

*** 

  Поэзия
176 9 10

Избяга от шумния град,

намери си малка пътека

и тръгна по път непознат...

да търсиш в гората утеха.

 

А тя те прие със цветя,

с мирис на билки лечебни

и нежния шум на листа,

килимчета пъстри и тревни.

 

И там, във безкрайния лес,

далеч от бетонни одежди,

далеч от тревоги и стрес,

отново намери надежда.

 

Поемаш нататък сама –

без път... без компас,

хронометър...

Животът тук, който избра,

сега е изпъстрен и ведър.

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички! 🌳
  • Красота и спокойствие!
  • Познавам хора, които няма да го разберат. Те не обичат природата, а моловете.
    Хубаво е.
  • Нека животът бъде изпъстрен с безброй цеетове! Поздравления, Пете!
  • С ухания на цветни посоки...
  • Така е, Тони. Благодаря!
  • Хареса ми, Пете!
    Природата винаги носи вдъхновение!
  • Вили, ако не те е страх от мечки идвай, въпреки че понякога хората са по-страшни от мечките 🙂
    Здравей, Румяна. Така е. Животът е кръговрат. Постоянно се редуват хубавото и лошото. Понякога избора е наш и за да ни се случи нещо хубаво трябва сами да променим нещата, колкото и да е трудно.
  • И в животът ни е така, след тъжното, лошото, винаги идва ведрия ден!
  • Искам там ако ще и за малко поне.
Предложения
: ??:??