Седеше тя, подпряла с лакът
главата си на близък чин.
Не смеех да помръдна. Чаках
да ме дари със поглед син.
Но спря край нея друг приятел.
Но зад гърба му любовта
по въздуха за мене прати
целувчица внезапно тя.
© Ивайло Терзийски Все права защищены