5 июн. 2009 г., 21:10

Цената на живота

840 0 0

И ето, че животът станал е ужасен

и сякаш времето е спряло днес,

и не грее слънцето тъй яростно в житата,

и не пее вече българката из полята.

 

Но ето, че сега дочувам

една жена от къща да ридае

и вместо дивна песен да извива,

тя свойта обич в скръб излива.

Но защо ли е тази скръб, се питам?...

Ах...! От прозореца си свой аз виждам

как къщата и свещи осветяват

и хора много покрай нея плачат.

Разбрах коя е тази жена скърбяща...

Тя майка е на една съдба нещастна...

На един живот - прекъснат в тази нощ...

Чедото ù мъжко покосено е с куршум и нож.

Момчето младо е на 18-сет,

казармата си още неотслужил

и в тази нощ празнувал новобранска,

а смъртта ужасна го погубила.

И вместо тъпани да бият

за изпращане на утрешния ден,

тя своя син - "войникът" ще отпрати,

но ще бъде като камък той студен.

 

"Кой е този, с куршум по него стрелял?...

  Кой е този? - да го попитам аз един въпрос;

  чий живот така се лесно дава

  и той дал ли е, за да го отнема?!..."

 

И тази жена - оставаща сега сама,

ще струва ли за нея днес животът

и ще върви ли гордо с вдигната глава

без подкрепата на туй - що днес умря?!

Аз знам, че животът продължава

и че тя ще продължи напред;

макар и къс от сърцето да ù няма, 

живеейки, ще страда всеки ден!

 

И ето, че животът станал е ужасен

и сякаш времето е спряло днес,

и не грее слънцето тъй яростно в житата,

и не пее вече българката из полята!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люси Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...