Чайаные
„ Нъ како можетъ сиа писати добре гръчъскыими писмены богъ или
животъ или sело или цръкы или чайаные или широта или иадъ или ондоу или йонзыкъ и ина подобънаиа симъ.”
Черноризец Храбър
Всеки ден, във който победен
от граници и километри,
аз не мога да докосна топлата ти длан,
всеки ден, когато чакам те,
протегнал със копнежи несвенливи
своите ръце към тебе,
всеки ден, усетил се отново
сам....
Мразя го!...
Мразя този ден!
Безсмислен, ужасяващ, блед е...
Защо да го обичам –
пак сърцето ще кърви,
пак не ще успея да се слея
с красотата на въздишката, с която
пърхат зачарованите ти очи...
И отново, за безбройно кой ли път,
няма да тече спокойно мойта мисъл,
и ще глъхне безутешно мойта плът,
щом принудени са те и двете да живеят...
Не! Какъв живот ли е това –
живот принудил мисъл, плът,
да се влачат в съществуването си позорно,
в което несправедливо някак и притворно
закопчал ги е и поробил светът...
Толкова далеч
от блясъка на светлата сълзица,
засияла като нежна птица
върху грациозната ресница на
красиво и обичано лице.
Чиито ягодови божества,
съгласили се да служат му за устни,
надявам се да видя.
Да видя някога.
Да видя някой ден.
Но няма да е този.
А и утрешният ще е като днес –
безличен, равен и без вест,
от сърцето ми,
което да изиска ключът на
отдавна неотваряният склад с усмивки,
защото е съзряло отдалеч
чудесната коса и хубавото чèло
на едно хлапе от захар,
което може да те разтопи
със свойта доброта и смелост
и с невъзможно милия си дъх
на младост и на бъдеще
без скръб и сянка.
И с устните си...
Които ще целуна.
Мисля, че така нарича се,
кога докоснеш се до някого,
чиято власт над теб те кара да летиш.
Да, това е думата.
Ще я целуна.
Някой ден.
Но няма да е този.
И затова го мразя.
Мразя го дълбоко и старателно,
както старец мрази бурята,
подхвърляща му лодката
насам-натам сред разгневеното море.
И този старец,
здраво хванал се за дървените бордове,
не мисли повече за рибата,
така умело уловена,
а само за живота си,
пожелан от тази фукла – бурята,
решила в миг да му го вземе.
А той, защо ли, мрази я...
Мрази я първично и вулгарно,
мрази толкоз силно,
че прилича му омразата повече на любене,
мрази, както мразя аз
нещастния си днешен ден
и мойто утре,
защото са...
без устните ти...
Ах, нима преди да съм роден,
поетът е могъл да изплете
от тънка нежност светъл стих
дотолкова прочувствен,
че някой някому да изкове
любовен пръстен,
не от злато, а от шепот тих...
Нима е обич имало без теб,
нима не ти принадлежи по право
магията, наречена въздишка на момче,
за първи път
докоснало красиво голо тяло?..
Нима божествената грация
на начина, по който се усмихваш,
не грее много по-животворящо
от глупавото слънчево дете,
така наивно на небето заблестяло,
и решило, кой ли знае по каква причина,
че покаже ли ни своето лице,
то ще бъде моят ден,
а щом обърне гръб,
за да любува се
на златоогнените си къдрици,
отразени в лунното му огледало,
това, докато мръкнат моите зеници,
безусловно трябва да наричам нощ.
Нещастно слънце,
тичайки със босичките си крачета
по небесните пътеки
сред комети и разкош,
как не си разбрало досега,
че аз намерих смисъл нов
на думи като изгрев, залез, полунощ,
и всичките открай – докрай са наредени
за да служат и да пеят на душа
обичана от мене.
Ден...
Не може да е друго ден,
освен желание крилато,
което най-подире
момичето до мен ще доведе
и ще направи
най-почитан гост
на моите мечти необуздани...
А що е нощ?
Нощта е тази тръпка непозната,
с която юношата плах
за първи път открива,
че има друга радост във леглото,
освен сънят и плюшеното коте,
нощем съдено е да постигнеш мъдростта,
че не е грях
тайната на голотота ти да бъде споделена
с някой, който би умрял без страх
за една-единствена целувка,
с някой точно като мене...
Нощ, ела!
И ден, иди си...
Ела, любезна тъмнина,
и остани завинаги,
покрила всяка светлина,
защото щом погубиш глупавото нещо,
наречено реалност,
от неразумни съставители на думи,
тогава аз
способен съм почти на всичко,
когато няма ден, а нощ,
и царство на мечтите е сменило
никому ненужното светило...
© Анани Ананиев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ако вие се възприемате като "профил", то аз се възприемам като човек и държа така да си остане. Що се отнася до думите - надявам се, че не осъзнавате това, което се опитвате да кажете - че трябва да се откажем от старите си думи, от диалектите си, от богатството на нашия звучен и красив език и да подарим нашите думи на чуждите. Даже и македонците искат само историята ни, за думите още не са се сетили. Поздравления, вие ги стигнахте и надминахте в българомразенето! Хубава вечер и на вас!
-
С какво си съгласен, си е твоя работа. Аз пиша как е прието в публичните чатове и форуми. Както и отдавна отпадналата главна буква в началото на изречението. Да "уважаваш" човека - тука сме профили! Както и нов ред: също не се ползва задължително, защото в много чатове при ентер за нов ред отваря нов прозорец. Това "не си спал с мен" като деца го приказвахме. Преминали, заминали - о време оно! Сега "зачаровани" се ползва в руския, на български е очаровани и очарование, не зачоравание. Ако ти държиш да показваш уважение към Мария, пиши си ѝ на Вие, но не изисквай същото от нея и от другите, защото тука (а тука е чат), не се смята за неуважително и невъзпитано. Хубава вечер!
-
С какво си съгласен, си е твоя работа. Аз пиша как е прието в публичните чатове и форуми. Както и отдавна отпадналата главна буква в началото на изречението. Да "уважаваш" човека - тука сме профили! Както и нов ред: също не се ползва задължително, защото в много чатове при ентер за нов ред отваря нов прозорец. Това "не си спал с мен" като деца го приказвахме. Преминали, заминали - о време оно! Сега "зачаровани" се ползва в руския, на български е очаровани и очарование, не зачоравание. Ако ти държиш да показваш уважение към Мария, пиши си ѝ на Вие, но не изисквай същото от нея и от другите, защото тука (а тука е чат), не се смята за неуважително и невъзпитано. Хубава вечер!
-
Пепи, ако държите толкова на граматиката, колкото другата уважаема дама, Би трябвало да напишете 2 лице, единствено число, с което аз съм крайно несъгласен. Не виждам с какво чатовете и форумите са по-различни от общуването лице в лице. Уважителната форма се употребява навсякъде, стига да уважаваш човека отсреща. Що се отнася до това кое е русизъм и кое не е - никак не искам да съм груб, но все пак, в гимназиалната степен се учи, че много думи от старобългарския език са преминали в руския. Така че тези думи, уважаема Пепи, не са руски, а са чисти и родни, мили български думи, които и руснаците употребяват. Такива ми ти работи...
-
В чатовете и форумите в нета се пише в 1 л.ед.ч. Уважителната форма на Ви се употребява в лични пощи и документи. Тук сме профили. Познати, непознати - профили.
Двойният съюз "във" в началото също е излишен.
А горките Вазов и Славейков не са имали проблеми с членове и русизми.
Интересно ми беше да ви чета. -
Очевидно Уикипедията вече казва и какво се ДОПУСКА и какво не се допуска в един стих
горкият Вазов, горкият Славейков, добре че по тяхно време Уикипедия не е имало и са пропуснали срещата с вас - безмилостниЯТ цензор на граматиката в мерената реч Приятна вечер. И между другото, едва ли някога се "пърхала със зачаровани очи" и едва ли познавате това чувство. А жалко, толкова жалко за вас... -
За Бога, каква е функцията на този член в стихотворението, че трябва да бъде пълен, а не кратък? Той е в средата на стиха, спокойно може да е кратък: "от сърцето ми, което да изиска ключА на отдавна неотваряниЯ склад с усмивки". И това претендира да е бял стих. Замяната на кратък с пълен се д о п у с к а, за да е точна римата. Остава ми само да пърхам "със зачаровани очи" и да мълча пред тази безвкусна пародия на стихотворение. Не виждам смисъл повече да споря с вас. Пожелавам ви приятна вечер!
-
Уважаема госпожо, нима наистина твърдите, че в стихотворение трябва да се спазва правилото за пълен и кратък член?!? Нима наистина дотолкова не познавате нормите на българската литература? За бога, дори и Уикипедията, вашият учебник по старобългарски, не е чак толкова посредствена!!!...
-
Ами ако е странно да пише на съвременен език, да бяхте го написали на старобългарски! Това не е старобългарски. Има си определени букви и дори съм ви написала къде можете да ги намерите. Да бяхте превели мотото под черта, та да разберат и невежите като мен, които са учили старобългарски. Вие сте транскрибирали текста със съвременни букви, но погрешно. За ят мога само да уточня, че зависи от периода, в началото се е четял като "е", по-късно като "я" и дори "а". Източникът ми е учебникът ми по старобългарски. Вие не сте написали епиграфа, както е в оригинала, защото имате грешки. "Потресаващата неграмотност" бих могла да я отнеса към вас, защото явно не знаете кога да слагате пълен, а кога - кратък член - в стихотворението. Прочетох и някои от прозаичните ви произведения. Разбирам носталгията ви по "време оно", но не я споделям. Не мисля също, че неграмотността ми може да се нарече "потресаваща" 😁 😁 😁 Сериозно, какъв джентълмен сте, че непрекъснато обиждате?
-
Странно е, че споменавате "За буквите", а очевидно даже и не сте поглеждали отгоре-отгоре това произведение, защото точно в него се споменава думата "чайаные". В частта, в която Черноризец Храбър казва как можеш да напишеш добре с гръцки букви църква или отрова, или очакване. На старобългарски, разбира се, би било странно той да пише съвременен език. Колко жалко, че с него не сте учили една и съща граматика и той си е позволил да пише по непозволени от вас начини. Сигурен съм, че бихте му поставили "цафе". От гледна точка на вашата потресаваща неграмотност, иронията ви е извънредно занимателна и поучителна, докъде може да доведе образованието, получавано от Уикипедия... И още нещо - не си спомням да сме спали заедно и би било редно да се обръщате към непознат човек на Вие....
-
Затова си оправи заглавието, защото иначе излизат някакви чайни, които не знам как може да се разберат, още повече, че не си пояснил думата. Можеш да си избереш някой от петте основни преписа на "За буквите" и да съобразиш написаното с него, но нека да бъде според един определен препис, а не тази каша, пълна с грешки. Според мен най-добре е заглавието да си бъде "Очакване", а после, ако искаш, кани любимата си на чай в някоя чайна някъде по света и я чакай, колкото ти душа иска 😁
-
Няма да коментирам качеството на стихотворението, само ще кажа, че със сигурност си по-добър в прозата, отколкото в поезията. Направи ми впечатление обаче епиграфът. Това на какъв език е? Не знам от какъв източник си го взел. Ако е на старобългарски, има си определени букви, които ако пишеш на Word, ги има в "Символи". Ако е изречение на старобългарски със съвременни букви, има грешки в произношението. "Оу" на старобългарски се чете "у" и ако пишеш фонетично, трябва там да е съвременната буква "у". Сиа всъщност е сен /се/, защото в оригинала има малка носовка.Това, което се пише като латинската буква s в "sело", на старобългарски е дз и би трябвало да напишеш дзяло, защото има и ят. В "цръкы" има грешка - вместо ъ е ь. После идва "чаяньие", а не както ти си го написал "чайаные". Не "ондоу", а "жду". "Подобънаиа" е също с ь, а не с ъ. В стихотворението също има грешчици, които няма да отбелязвам, само ще спомена, че "зачарован" няма в българския език, на руски означава омагьосан.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
