Прекрасна си, ръцете ти са нежни,

гърдите ти – лавини белоснежни,

в прегръдката ти топла се разливам,

превръщам се в лъчиста светлина,

в сияние край тебе, о, красива,

обичана жена.

Целувам твойто младо тръпно тяло.

На устните ми пари като жар,

а ти, сърце за ласка закопняло,

от страст и от желание преляло,

сега си цяла вихрено движение.

Наслада, нежен стон на облекчение,

въздишка и признание за любов.

Даряваш ме с целувка, покорена,

ти, не жена, а огнена вселена,

не плът, а благослов.

Ръката ми поемаш и притискаш

във слабата си женска длан.

Целувам те, целуваш ме и искаш

към тебе да остана прикован.

Ти искаш тази нощ да бъде вечна.

Да бъде нашта ласка безконечна

и все да няма край и епилог.