Черно на бяло
Пред мене пътищата бяха много.
Избрах си този в който днес вървя.
С едно написано за мене лого
до днес си мисля, че ми провървя.
Посрещах дни за мене отредени.
Изстисквах всеки, като зрял лимон.
И те - във календара подредени,
ме водеха и от сезон в сезон.
Над мене и съдбата зорко бдеше.
Над мене и слънцето ми даде знак.
И всяко зло в очите ме бодеше.
Доброто пък ми беше ален мак.
След всяка мъжка крачка аз откривах
за мен незнайния и тайнствен свят.
И трудности от себе си не скривах.
Не съм потъпквал цъфналия цвят.
И радвах се на лист, и на тревица,
на всяка нощ след трудовия ден.
Сънувах в нощите една девица,
която боса ходеше пред мен.
И ме превеждаше през слънчогледи,
и в нивите, засяти със жита.
Превеждаше ме покрай сенки бледи
и на живота през живите сита.
И днес вървя спокойно все нататък
по пътя от съдбата ми чертан.
А на живота късият остатък
със светъл ореол е очертан.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
