Черно сияние

7 янв. 2010 г., 20:25

Поэзия

495 0 2

В моето огледало нищо не е същото -

няма време, няма часове,

няма измерение, не чувам уморени жалки гласове.

В моето огледало друг е светът -

пречистен, без гняв, неверие

нито със диаманти, нито с пръстен

можеш да купиш своето спасение.

Моето огледало тъй невинно -

с ярките си цветове.

Късчета от слънцето събрало,

допринесло ги в моя свят, лъчи от кубчета ледове.

Но защо ли, като се погледна, виждам очи тъжни, очи насълзени,

белези по лицето, от годините неизлечими,

поглед бледен, не усмихнато лице,

зад огледалото остана черната сянка на моето сърце.

Милан Милев

6.01.2010