Къпините край плажа не узряват – 

те побеляват, болни от любов.

Под пясъчния прах – ни сладост дават,

ни сещат сладка обич от ден нов. 

Къпините край плажа любят трудно –

посипани със песъчливи мисли, 

те в нощите си морски все са будни, 

а дните им – в юмручета са стиснати.

Къпините край плажа не умират –

те съхнат, както съхне черна кръв.

Човек да ги откъсне – не намират.

Човеци малко. А и кой от кой по-пръв.