За някой четвърт век е много,
за други - цял живот един.
За нас е време - миг на скорост,
път, в който заедно вървим.
Нарамили товара чуден –
тревоги, работа, деца...
изкачваме баира труден
без "ох", с усмивка на уста.
Понякога хвърчиме смело,
а друг път, сгърчили тела
прегърбени, но пак умело
рисуваме... една съдба.
Вървиме, чужд ни е застоят,
след нас децата ни летят.
Приели от дома покоят,
уверено... скали градят.
Така годините минават
в една нестихваща борба.
Животът наш си заслужава...
да позлатим среброто...
с любовта.
Какво ме вдъхнови?!
Днес се навършват 25 години от сватбата с моя съпруг.
Четвърт век - сребро, заслужава златото на любовта
© Таня Мезева Все права защищены