Ден- черен.
Град.
В града- човек неуверен.
Ад- земен.
Хлад.
От душите хорски.
Вледенява.
Но с поглед те опожарява.
Гори.
В леден ад се топи.
Какво направи,
че таз участ те завари?
О, човеко, о, грешнико!
Кой си ти?
Човек, но не си от хората.
На земята, но неземен си.
Грешник си, но някак свят.
Ти, един, сам като сирак.
Попадна в ада човешки
нечовечен
безверен
беден
бледен
сив и невзрачен.
Като всяка душа,
обречена на тъга,
на мрак
и на срам
Г О Л Я М!
Ти винаги ще бъдеш сам
сред тази задушлива сган.
Защото бог е ням.
Няма да те избави
от хорските нрави.
Щастието ще остане
б л я н
© Уроборос Все права защищены