1 окт. 2015 г., 22:56

Чувал със сладост

450 0 3

Живота ми -

чувал на кръпки,

досущ е циганска торба.

 

Във него пък

поникват стъпки

за моя честен път - борба.

 

И в тоз чувал

аз нося сладост,

и който бръкне е щастлив.

 

В ръката му

полепва радост

и светва пак денят му сив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дай един чувал насам. Харесах!
  • Честит празник на всички!
    Поезията е магия
    и благодатна орисия!
    Носи на своите крила
    само нежната душа!
    Стихотворението ми хареса,макар и на кръпки,важното е че има радост!
  • "кръпки" - "стъпки", "сладост" - "радост", "щастлив" - "сив".

    Оценявам високо техниката на тези римни двойки, Никола!
    Поздрав за техничното ти изпълнение.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...