Чувстваш се пораснало момиче,
борба водило с ураганния живот.
Ти още нежно си кокиче,
следящо точно своя оборот.
Неравности по пътя вярно има,
но никоя от тях не ще те спре.
Животът предлага ни дори и зима,
всеки пътя сам ще избере.
С кал понякога ще те опръскат,
камъни ще хвърлят в гърба.
Хиляди мотиви ще изтъкват,
да влезнат в твоята съдба.
Приятели добри нали си имаш,
все някой ръка ще подаде.
Назад недей опитва се да гледаш,
Сърцето ти не ще те подведе.
© Васил Йотов Все права защищены
Много михареса посланието в стиха!!!
Поздравления!