Цигара време

mrtnklv (Мартин)
2 1

8 февр. 2015 г., 17:52

Поэзия

442 0 0

Запознах се с теб в разгара на нощта

на улицата шумна, Милано бе града.

Ти подаде ми да дръпна от вашата трева

и погледна ме едва, едва

с поглед влажен, и усмивка на уста.

Някак времето замръзна,

ароматът ти кат остър бриз прониза ме в гърдите
и от главата до петите,

всичко в мен премръзна.

Погледнах те в очите и разбрах,
влюбен съм в теб от мига в който те видях.
Тогава вече полетях, бях напушен и не спрях,
да се усмихвам като луд като хлапак.
Направо да повярвам не можах,

как възможно е това,

след четири години лутане в града,
да те открия чак сега.

Съдба едни го те наричат,
други просто го отричат.
Да! Не ти се вярва но уви,
влюбих се в теб и света ми промени.

Само че нали, както честичко се случва тези дни,
чувствата не са взаимни и разбиват ти сърцето
с студени изречения в лицето.

И тогава, и тогава нищо не можах да разбера,
какво ли става, за какво говореше ми тя.
Дали не бяха някакви лъжи, кошмарен сън уви...
Не знае ли? От думите най-много може да те заболи.
Говори ми за връзки, говори ми за време,

на мен хич пък не ми дреме.
Гледах я в очите и не чувах аз въобще
какво ли тя говори, кога ли ще се спре.

Исках с целувка устата аз да и затворя,
и да и прошепна в ухото - "сега си вече моя".

И ето изведнъж от летежа ми в небето,
разби ми се сърцето,
така както метеор забива се в морето.
Изстивайки потъвах в бездната и ходех
без да спирам, тихичко се молех,
да се събудя аз от този филм.

Пушех ли и пушех цигара след цигара
и не можех да повярвам, какво се случи преди малко в бара.
Бях готов аз всичко да ти дам
сърцето си, душата и какво ли още там.
Но ти не искаш явно да!
Моята любов сега.

Обясни ми ти поне с дума или две,
защо за бога, ти защо... моето сърце отне?
нима за теб не значат нищо отминалите дни,

върни ми го те моля, върни ми го дори...

разцепено на две: моето сърце!

И срещне ли ни нас съдбата някой слънчев ден,
на улицата, в бара или блъснеш ли се в мен.
Да знаеш случи ли се нещо пак,
моля те недей прави ме на глупак
Не заслужавах мисля аз,

да ме захвърлиш като фас.

Цигара време

Свързани произведения

Комментарии

Предложения