Цяла нощ цигулка свири в душата ми,
едно щастливо и бавно танго,
цяла нощ светулка броди по пътя ми,
аз не попитах: „За какво?“ и „Защо?“...
Тъй ми беше красиво и толкова нежно,
в прегръдката моя нощта се топи,
а пък птица летеше в такт със тангото
и превърна съня ми в любими мечти.
Сякаш видение стройно, в пъстра картина,
сякаш цвят от кафяви, желани очи,
ти дойде, с усмивка във пролет събрана,
и ледът, и тъгата мои стопи.
Цяла нощ цигулка свири в душата ми,
аз танцувах със теб, бавно танго,
цяла нощ докосвах плахо гърдите ти,
ти не попита „За какво?“ и „Защо?“...
Петър Пацев
© Петър Пацев Все права защищены