Цикъл приказки - Полската красавица
III
В малка къща сред полето
де златно слънцето блести,
де и речица тихо шепне,
вълнува приказни води,
живяло мъничко девойче
по-хубаво от утринна зора,
по-весело от полска чучулига,
по-нежно и от бледната луна.
Когато видели го всички - ахвали,
цветята му изпращали привет
и кръстили го Полската красавица -
с туй име то било известно вред,
а птиците навред разнасяли
и пеели за него песента,
когото видели, разказвали
за чудната русалка със свилена коса.
Щом своята устица то отворело,
разнасяла се вредом песента
и слушали я морните жътвари,
нечували такава красота.
Веднъж дошли изящни пратеници,
начело със самия принц -
пристигнал бил да иска той ръката й
и нейната любов.
Щом го видяло полското момиче,
заронило сапфирени сълзи
и тихичко прошепнало:
"Съдба жестока, защо не ми го прати мене ти.
Такъв юнак аз искам да ме вземе,
за мен да стъпи даже в огъня,
да е готов и да умре за мене",
ридаело то, плачело сега.
А той се приближил спокойно, тихо,
замаян от неземна красота,
сложил ръката на сърцето си,
пред нея коленичил
и тихичко запял той песента -
най-хубавата, най-красива песен,
със нея се изказва любовта.
Момичето се тихо приближило
в ответ на тоз любовен зов
и устните във устните се впили,
повял лъхът на нежната любов.
И той я взел във своите палати,
направил я принцеса на света
и всичките говорели за нея с възхищение:
"Красива е и толкова добра".
Таз малка, хубава история
изсвири я пред мене сляп певец.
Той пееше, а песента се носеше
по нашата земя навред.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Дюлгерова Все права защищены
