Зимни цветове
В мразовитите простори птиците самотно грачат,
По-самотно е сърцето, неспособно да заплаче.
Непрестанно я терзаят мрачни спомени далечни,
Радостта е мимолетна, угризенията - вечни.
О, да може с нова обич стара скръб да се прогони.
Зима е, а цвят е грейнал по премръзналите клони.
Тя поглежда към дръвчето и се вслушва замечтана
как се ронят цветовете върху снежната премяна.