Да бях отпил от твоето сърце
с всичките сълзи от замечтаност.
Тъй щях да литна в синьото небе
и в миг с любов да ме нахраниш.
А аз стоях... с безжизнена душа,
не носейки със себе си решимост.
Да бях грешал, от обич да греша,
но с полет във небесната ти нива.
Да бях отпил от твоите ръце,
от двете ти... молитвените длани.
Щях пак да си живея във дете
и в нежния ти свят да се погалям.