28 янв. 2017 г., 18:44

Да бъдеш Бог

802 0 0

От мрак и пепел съм роден,
сред пламъци и жупел съм живял.
От обгорената ми плът все още си личи,
изпитание, което съм преминал.
Изпитах агония и ужас
във време - хиляди години
с единствена самотна цел
да покоря Oгненият Ад.

 

И дойдох на тази земна твърд,
родих се сред хора и животни.
Преминах я на длъж и шир,
за да покоря азе и земята.

 

Почувствах въздухът студен
в Алпи, Хималаи и Тибет.
Усещане на пролетно ухание
в Рила, Пирин и Родопи.
Запознах се с въздуха сред таз земя,
за да стана и негов господар.

 

От дъски сковах си сал,
събрах по капка в чаша
от морета и реки.
Добавих също и от езера,
блата, оазиси
и все що има там вода,
но щом преплувах аз и океана
и прибавих негова вода,
изпих я чашата с отвара
и станах владетел на водата.

 

Слязох аз от небесата
или май излязох изпод земята.
Забравата е жертва за това,
че въздигна се моята душа.
И след този странен-мрачен ден,
след часовете между мракът и сумракът,
щом изгряха първите лъчи
разбрах, че Бог съм на своята душа.

 

Виктор Димитров

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сейтън Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...