Не вярвай в думите ми щом желаеш.
Не мога с нищо да те задължа.
Ще кротна леко своята душа,
че в мен един лъжец да не познаеш.
За стиховете каза, че не знаеш
за кого били... Не са лъжа.
Ако бяха, днес защо тъжа?
Просто ги четù, да не скучаеш.
Няма да си тръгна. Ще остана.
От любовта си няма да избягам.
Ще закърпвам тежката си рана
вярвайки във тебе... и ще чакам.
Тук съм още. Дрънкам си и пея.
Да не ти е пусто аз лелея.
© Асенчо Грудев Все права защищены