Да се завърна в моята Родина
Една мисъл ме кара да продължавам да се боря.
Скоро пак с любими хора ще се смея и ще споря.
Скоро знам, че пак ще видя родината си милна.
Ще го дочакам, защото знам, че аз съм силна.
Ще ходя пак по улиците свои, ще кача Балкана наш.
И ще се спъвам леко и неволно в горнобанския паваж.
Ще прегърна свойте хора, така свидни са ми те.
Ще погледна аз нагоре и ще виждам само българско небе.
Ще пия аз лютата ракия, и домашно вино сладко.
Ще видя братя и сестри, ще прегърна своя роден татко.
Ще тичам аз на воля по поляните зелени и
ще гледам как заради сезоните природата сменя своите премени.
Не искам вече в чужбината да бродя и да се чувствам аз като сирак.
Друго си е в Родината ми милна... нея най-обичам аз на този свят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Меги Матева Все права защищены
