4 мая 2014 г., 21:38

Да сме наясно 

  Поэзия » Любовная
1536 1 21

Не съм ти обещавала друг свят,

че всеки си отглежда световете.

Аз ходя бавно, ала не назад.

Назад го зная пътя. Всеки метър.

Не съм ти обещавала покой.

Покой аз нямам. И не го изисквам.

Където има вятър – все е мой.

Къде и да поникна – все е смисъл.

И до юмрук се сривам. До ръце.

А те – без жал към мене – все са кротки.

Стените се разбиват със сърце,

дори и да отнема доживотно.

Така че – идваш с мене или не -

да знаеш - нито следвам, нито водя.

Не съм ти обещавала криле,

но паднеш ли – ще ти заема моите.

© Елена Биларева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??