Да те догоня, не че не мога...
обух обувките ти още преди доста
време.
По неравности, склонове и върхове -
само до там душата си нося.
Там къде птичи поглед от високо снове
и духат най-силните ветрове.


Да те догоня, Време, не искам,
някак  неописуемо и без теб ми е добре.
Душата си със стрелките ти да връзвам -
не мога,
достатъчно ми е обувките ти да са на моите нозе.


Да те догоня, Време... ти много бързаш,
поспри се веднъж - за малко поне.
Впряг безкраен са твоите две стрелки и чрез тях
стремглаво препускаш. И няма кой да те спре.

Инес Тарашева