Дали вали, в душата на човеците,

дали събират тихите ти стъпки дъжд, 

когато уморена от обичане,

избухнеш като буря изведнъж...

Дали във тази ярост неутихнала,

ще смачкаш всеки светъл лъч,

ще скриеш слънцето усмихнато

и всичкото ще бъде – просто дъжд?

Дали в безмисленост утихнала,

във погледа ти наранен и ням,

се раждат неродени стихове,

написани със вятър и мъгла?

Дали боли в сърцата на човеците,

дали събират с ярост дъжд,

когато нецелунати очите ти,

в бурята без глас сълзят?

Дали...

Дали ще свършиш да валиш,

затворила очите от умора?

Диана Димитрова