12 мая 2007 г., 15:02

DaRk PoEtRy

1.1K 0 3
Сълза във мрака.
Леден дъх пронизва нещо в мен.
Нима дошъл е края,
нима е време да се преродя?
Сянка, мрак, изпълнен с тишина,
капка кръв звънливо пада на земята.
Съзнание загубвам, една мечта-
реалност или просто поредната халюцинация.
Вампир съм или пак е сън,
породен от безкрайния копнеж.
Толкова болка, толкова страдание.
Струва ли си, за едно нежно ухапване.
Искам го, но губя всичките си емоции.
Не съм човек, а бродеща душа.
Душа във мъртво тяло,
сърцето черно е без пулс,
мисъл, знание за всичко:
вампир, таящ във себе си любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГрАфИнЯ ДрАкУлА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...