jesse (ГрАфИнЯ ДрАкУлА)
8 14
12 мая 2007 г., 15:02

DaRk PoEtRy 

  Поэзия
899 0 3
Сълза във мрака.
Леден дъх пронизва нещо в мен.
Нима дошъл е края,
нима е време да се преродя?
Сянка, мрак, изпълнен с тишина,
капка кръв звънливо пада на земята.
Съзнание загубвам, една мечта-
реалност или просто поредната халюцинация.
Вампир съм или пак е сън,
породен от безкрайния копнеж.
Толкова болка, толкова страдание.
Струва ли си, за едно нежно ухапване.
Искам го, но губя всичките си емоции.
Не съм човек, а бродеща душа.
Душа във мъртво тяло,
сърцето черно е без пулс,
мисъл, знание за всичко:
вампир, таящ във себе си любов!

© ГрАфИнЯ ДрАкУлА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??