Дефибрилатор
На този, който още ме пази жива*…
Аз сигурно ще те обичам и тогава,
когато тялото ти вече е съвсем изстинало,
когато легнал във общинската морава,
за мен ще си оставил само минало.
И сигурно по-лесно ще ми бъде
да те наричам с нежни имена,
защото приживе ти беше твърде…
… труден… за обич на жена…
И не една - пробвали са се стотици! -
да са до теб, да ти дадат любов…
Но тялото ти с всичките частици
показваше им колко си суров...
Защото вярваше, че никой във света
не може даже с мисъл да обхване
ръбатата ти, сложната душа…
и с теб до края да остане.
Но ето, че те хванаха натясно
и ти лежиш, спокоен ми изглеждаш.
Но пак до тебе няма място
и пак към никой не поглеждаш…
Не ме поглеждай. С това аз свикнах от преди.
И този студ от теб - отдавна го познавам,
но мисълта, че ти отново победи,
не мога и не искам да прощавам!
Целувам те - не можеш да ме спреш…
Оставям цвете във студените ти длани,
а ти оставаш острият бодеж,
от онзи - който мен от смърт да пази…
* просто е годишнина, нишо особено
и аз нямам отговор защо го пускам тук
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Идеми Дойдеми Все права защищены
