idemidoidemi (Идеми Дойдеми)
63 985
27 июл. 2010 г., 09:16

Дефибрилатор 

  Поэзия
1145 0 16

На този, който още ме пази жива*… 

 

 

Аз сигурно ще те обичам и тогава,

когато тялото ти вече е съвсем изстинало,

когато легнал във общинската морава,

за мен ще си оставил само минало.

И сигурно по-лесно ще ми бъде

да те наричам с нежни имена,

защото приживе ти беше твърде…

… труден… за обич на жена…

И не една - пробвали са се стотици! -

да са до теб, да ти дадат любов…

Но тялото ти с всичките частици

показваше им колко си суров...

Защото вярваше, че никой във света

не може даже с мисъл да обхване

ръбатата ти, сложната душа…

и с теб до края да остане.

Но ето, че те хванаха натясно

и ти лежиш, спокоен ми изглеждаш.

Но пак до тебе няма място

и пак към никой не поглеждаш…

Не ме поглеждай. С това аз свикнах от преди.

И този студ от теб - отдавна го познавам,

но мисълта, че ти отново победи,

не мога и не искам да прощавам!

Целувам те - не можеш да ме спреш…

Оставям цвете във студените ти длани,

а ти оставаш острият бодеж,

от онзи - който мен от смърт да пази…

 

 

 

* просто е годишнина, нишо особено

и аз нямам отговор защо го пускам тук

 

© Идеми Дойдеми Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??