Декември, като юли
Тактуват дните своя такт.
Затягат в бримки мигове в каданс.
В мълчанието ми се ражда шанс,
да бъда твоята любов - реалност.
Да се издигна до звездите чак
във миг на радост, да отлитна.
Да бъда във искричката - искрата аз,
и просто тебе, обич, да прегърна.
Да бъда сън в съня на птица бяла.
Сълза в очите на едно небе.
Крила за полет, пълни с нежна сила.
Балон на юлско, влюбено море.
По заскреженото стъкло рисувам
мечтания красиви, като летен сън.
От дланите ми струйчици потичат,
кристалите стопили с дъх горещ.
И виждам лято да приижда
зад припотеното стъкло отвъд,
какво, че е декемри и е зима,
нали е лятото дълбоко в мен.
Щом бях любов в очи на птица,
щом в полети танцувах своя танц,
дори и в януарска - снежна зима,
пак лято във сърцето си ще бъда аз.
А дните нека си тактуват непринудено.
Издигам се над всички суети.
И до звездите стигам безпрепятствено,
щом нося те, любов, във свойте вени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
