10 июл. 2007 г., 16:47

Демон

1.1K 0 4

Демон


Виси часовник на стената, спрял.

Има ли някой, който го е видял?

Пулсът на моята любов е спрял.

Кой ли дявол ми е завидял?


Този демон, без душа и без лице,

забива тръни вечер в моето сърце.

Този демон, който обича да мрази,

всичко свято в мен погази.


Календарът пак стои на стара дата -

там останаха завинаги сърцата.

Кой ли моите мечти прекъсна?

Кой ли моето сърце разкъса?


Този демон, за души зажяднял,

той часовникът е спрял.

Демонът със скръбта за дар -

той е спрял и този календар.


За този демон аз ще наглася стрелките!

За него аз ще съживя мечтите!

За него ще забият пак сърцата -

календарът ще е с нова дата!


Този демон идва тихо през нощта.

Той не иска много - само тишина.

Всяка капка от моя разум изцеди.

Той всяка мисъл винаги следи.


Този демон е едно човешко чувство.

То е нежно, красиво и пусто.

За него аз възкръсвам в пепелта.

За него бих продала своята душа!


Кремена Кънчева 17 год.

02.06.2005год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Д-р Кремена Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихът ти е стахотен..много добра житейска философия.Може би трябва да учиш психология.Така те виждам в бъдеще психоложка-поетеса.Всичко ми харесва без "бих продала своята душа"Нито е в стила ти ,нито ми приличаш на такава ,която ще продаде душата си.Подари я на този,който я е заслужил и остани с него.Тя ще е и негова и твоя.НО САМО НЕ Я ПРОДАВАЙ!ПОЗДРАВ!
  • Благодаря ви
  • Харесва ми
  • Не продавай душата си на никого за нищо на света !Млада си , ще разбереш, бъди си ти винаги!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...