16 авг. 2005 г., 19:30

Ден от моя си живот... 

  Поэзия
807 0 0
И ето слънцето изгрява –
Какво прекрасно нещо,
На плажа има само двама –
Прегърнали се те горещо.
А днес за мен е ден пореден,
Ден от моя си живот,
Ден – а може би последен,
Ден на радост, на любов…
Любов… но тука май греша,
А дали някой и мене обича…
Тогава защо съм отново сама –
С впит в земята поглед, с наведена глава… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бет Все права защищены

Предложения
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...

Ещё произведения »