Изконно погиват всички вери,
падението на светлината се задава.
Не вековна, а смъртна се намери
кукувицата, крадяща добротата.
Кръв свещена земята изпи,
жадна бе тя за искрения сок.
Колко жалко - грозотата лети
и дава ни антисакралния си плод.
Лъжовни истини никнат навред,
зачатия грешни, горчиви сълзи.
Ще дойде време и сълзлив берекет
ще господства над мъртви души.
Събиращи прах ще молят сърцата,
ще мъкнат на гръб болката тежка.
Не ще се излекуват от товара, когато
сами си избират съдбата нелека.
© Княгиня Нощ Все права защищены