Не е ли време да порастна,
да стана зрялата жена.
Очите ми са все в небето,
като хвърчило пуснато на свобода,
което за жалост има
измислени хартиени крила.
А нощем все броя звездите,
унесена ги гледам във захлас,
душата ми със вятъра говори,
и шепна своите мечти на глас.
От малка вярвам на измислици.
Не е ли време да забравя, ...