Със девет пръчки динамит
обвих желязната си гръд.
Девет пръчки динамит -
по една за всеки адов кръг.
Глупости! Това не е джихад -
не ще посмея да убивам.
Срещу теб не ще извърша атентат -
с невинна кръв земя не ще поливам -
защото те обичам – дори да си ми враг…
Това не е джихад – абсурдно -
а един протест, завещан ми от предците,
една борба за здрави, мирни дни,
със които да дарим децата наши...
Девет пръчки динамит
обесих грозно на фитила.
На теб, човек, се пада днес честта
с огнивото живот да вдъхнеш на тротила.
Девет пръчки динамит
съших към живата си плът…
Да знам, че раят не е мит,
а е наградата за трудния житейски път -
не искам друго, това ми стига!
© Михаил Лазаров Все права защищены