Залюбил съм, майко,
девойче българско.
Девойче българско,
като роза красиво.
И цъфна в сърцето ми
таз роза българска.
Омая ме като самодива.
Ще я взема, майко льо,
снаха да ти стане.
Къща ни да огрее.
И в живота ни радост да сее.
© Теодора Иванова Все права защищены
С тая люта жЕна,
дет' ме люто яди:
само люта ракия
и лют кютек
ги мирясва такиа!
ей ти народно творение с повторения!