Дилема
Любими, днес не искам да ти пиша
(и без друго твърде рядко ме четеш).
Загледана във себе си, разбирам,
че, живееш ли, то значи - ще умреш.
Опитах се да съм добра - не става
(не ми отива явно ореол)!
Безброй причини има... да те няма,
а само пет са буквите в "Любов".
И гаснещи. Приличащи на чужди,
очите ми поглеждат към света.
Не пия хапчета. Заместих ги с куршуми
и оловно натежавам през нощта.
И чудя се - защо да си Любов,
щом себе си не можеш да обичаш?
Навярно някой много тъжен Бог
от скука... е решил да те измисли.
...
Любими, днес не вярвам. И не пиша
(по устните си чувствам лекота).
Прости ми за въпроса, но се питам -
защо си мъж... щом вярваш на жена?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Друга Все права защищены
