Дири
в памет на мама
Животът остави миналото в нас...
И още ни буди в лунен час,
когато пролетта пристига тихо
в няколко съкровени сънни стиха...
За миналото спомням си с добро!
За родно село,за розовото зарево;
Там,подранили стъпките на мама
нашепваха в златохлебна слама...
Милата, опичаше в пещта любов,
за да нахрани нас!Едва сега съм готов
да призная, че топъл, споменът засища:
надеждата е в наследените коренища!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
