Ranrozar (Стойчо Станев)
638 19301
22 мая 2021 г., 23:18

Дири 

  Поэзия » Философская
517 8 20

                     

                в памет на мама 

 

Животът остави миналото в нас...

И още ни буди в лунен час,

когато пролетта пристига тихо

в няколко съкровени сънни стиха...

 

За миналото спомням си с добро!

За родно село,за розовото зарево;

Там,подранили стъпките на мама 

нашепваха в златохлебна слама...

 

Милата, опичаше в пещта любов, 

за да нахрани нас!Едва сега съм готов 

да призная, че топъл, споменът засища:

надеждата е в наследените коренища!

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за вниманието и коментарите, Латинка-Златна и Бояна!
  • Съкровена земна святост, която не престава да ни храни с любов! Много затрогващо изразено, Стойчо!
  • Топъл спомен за любим човек.
    Благословен ден, Ranrozar (Стойчо Станев)!
  • Благодаря, Таня!
  • Поздравления за този стих!
  • Благодаря за пожеланията и поздравите, Роси!Дано!
    Честит празник!
  • Скъпи спомени в нас, дано оставим и ние такива коренища! Поздравления!
  • Благодаря, Силвия!
    Честит празник за теб и близките ти хора!
  • Мъдър, финал! Топло и утоляващо с благостта на спомена. Скъпи са тези мигове. Поздрави най-сърдечни, Стойчо.
  • Благодаря, Христо!
  • Хубаво посвещение! Поздрав!
  • Благодаря, Скити!
  • Спомени, които топлят сърцата ни и си имат специално местенце в тях...
    Поздрав за красивият стих- посвещение!
  • И затова ги носим в себе си, като наследство, като знак за ориентиране по пътеката на живота и любовта!
    Благодаря, Миночка!
    Благодаря, Валя!
  • Спомените ни пълнят живота, Стойчо
  • Съжалявам, за това което си преживял, толкова дълго без нея, Стойчо! Искрено съжалявам!
  • Благодаря, Миночка!
    Спомина се в ръцете ми на първи април 1986 година...🙏💒
  • Да почива в мир,Стойчо! Хубаво и трогателно посвещение!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
  • Бог да прости!
    Късно узряваме, за да разберем в дълбочина голямата майчина любов. Но по-добре късно, отколкото никога! Прочувствено и съкровено стихотворение за майка си поднасяш, Стойчо. Финалът е венец на творбата!
Предложения
: ??:??