ДИВИ ПЕТЛИ
Говорих във утрото с петлите –
надпявах ги в изгревен час.
От мен днес далече са горите.
Сега не чувам звънкия им глас.
Люлееха се на елхови клони.
Огласяха безспир тишината.
Безчувствието ни ги прогони.
… И глуха, и няма е гората.
© Мимо Николов Все права защищены