25 апр. 2007 г., 15:39

ДНЕС ела, а не в съня ми

2.2K 0 17

  

                               "Там ли, дето свободни ще бдим
                                 и ще бъдем два пламъка слети,
                         и в нощта, сред безброй светлини
                                 като двойна звезда ще засветим?"

/Елисавета Багряна/


С любов в моя сън те нарисувах
и даже дланите от страст се разтопиха.
Подобно извор, с наслада те жадувах,
но ликът ти се отми - въздишка тиха.


А бе като порой, със мощ заля ме
ново чувство - свят от мечти.
Душата ми тръпнеща с ласки беляза,
копнеех да го задържа ...  Уви!


Утайката от сълзите преглътнах
и с небето тъмно денят се смени.
Потърсих път към теб и мен -
не исках пак от жал да ме боли.


Тъгувам, че си тръгваш с утринта
и можеш да обичаш само нощем.
Успея ли дните пред нас да задържа,
то ДНЕС, а не в съня, те чакам още!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да.Днес а не в съня те чакам още
  • Ужасно е как в непрекъснатия порой от нови неща човек може да пропусне наистина стойностни произведения. Благодаря ти за коментара към мен, защото ако не беше той, никога нямаше да прочета тези стихове. А те са прекрасни! Поздрави!

    П.С: И все пак, без да искам да те обидя по някакъв начин, има нещо в това "себе си" в третия куплет, което дразни чувството ми за ритъм.
  • Ще успееш!!!
  • Много, много ми хареса и ме разчувства твоя стих, Петинка! Поздрави!
  • Браво,Петя! Поздравления за чудесното изпълнение!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...