До хоризонта
Пътека неизвървяна има пред мен,
не бързам, бавно се движа по нея -
по-леко е, щом ти пристъпваш до мен
и да сме заедно до хоризонта, копнееш!
Мечтите, несбъднати, чакат отпред -
примамливо пред мене, се реят
и със заряд изпълват въздуха, вред -
в целувка щом, сърцата се слеят!
Ще полетиме тогава, в безкрая,
ще докоснем нежно звездите,
ще вземем малко късче от Рая -
ще си украсиме с него, следите!
И знам, неравен ще е пътя, труден,
може да поискам, да се върна,
но ако до мен си - все тъй влюбен,
неизвестното, с готовност ще прегърна!
А стигнем ли хоризонта, накрая -
с вечността ще се слеем в едно,
щом следи сме оставили, зная,
да живеем - имало е, защо!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
