До края на света
Когато розата във вазата изсъхне и дойде утринта,
когато ароматът ти се слее с дневните цветя,
когато жарко слънце покосява младите треви
и вятър скръбен вее в моите коси,
когато въздухът не стига и секва всеки вик
и осъзнаваш, че отлетял е и този кратък миг;
когато малчуган рисува с цветни бои,
а друго е унесено във весели игри,
когато мъж ридае, потънал в нищета,
загубил своята краница - любовта;
когато дойде отново нощта
и тъмна перелина обвие града,
когато писък прониже твоето сърце
и учуден погледнеш в тъмното нечие лице;
когато видеш падаща звезда и пожелаеш си мечта -
тогава аз ще държа твоята ръка
и ще си пожелавам да съм с теб...
до края на Света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
