Октомври е последното пристанище на лятото
и още пази топлият му дъх
в зелените въздишки на тревата,
нанизани в безкрайната си връв
от тук до всяко следващо пробуждане,
покълнало в целувката на слънцето.
Октомври е последното "довиждане"
в предсънното сбогуване на зрънцето -
до нови цветни срещи след пороите,
след белите следи на снеговете...
В запалените свещи на октомври
една от мен до лятото ще свети.