Ще останеш ли? Или те чакат...
Направих ти любимото кафе.
Навън е тъмно и примамлив мрака.
Минутите ми с тебе той отне.
Вземи палтото си и егоизма.
До утре може би или не знам...
Докогато развали се механизма
на умението ти да не оставаш сам.
Вземи си ключовете - тъй до скоро,
когато ще извадиш ми с памук душата.
Постой минута! Че нали сме хора,
нищо, че навън те чакат.