И отново е май.
Ще разлисти небето,
а липите ще вдигнат зелени очи.
Боже, синьото дай ни, отдавна отнето,
слънчев дъх да поемем след мрачните дни.
Май е малко дете - има много капризи,
но смехът му е птица с пъстри, нежни пера.
Нека носи нощта звездно везани ризи
и изпълни душите на щурци песента.
Нека топло отдъхне от скрежинките здрача,
за да седне спокойно, намерил подслон.
Да запретнат брашняни ръкави погачи
в най-червения огън, в най-зеления дом.
И отново през май ще разплиска съдбовно
топъл дъжд, дълго чакан, по земята от грях.
Зажаднялата угар да размекне грижовно,
да измие сърцата от болки и страх.
Боже, силици дай ни, да разрошим росата
щом отворим на слънцето порта до край.
Изпрати ни светулки, да ни водят нататък -
малки свещи надежда.
Добре дошъл, май!
© Деа Все права защищены