Дон Кихот на сцената излезе.
А в очите му се виждаха искри.
И когато от подиума бързо слезе
сълзите си по-бързичко изтри.

С надежда да поправи света
яхнал своя верен жребец
пое да върши благородни дела
като най-благородния безумец.

Остави в нощта всички съмнения,
остави у дома своята човешка любов.
И тръгна в нечовешко устремление
да се бори с мелниците на света суров
търсейки и своето спасение.

И горко прокле всички неверници,
поемайки по пътя на своята съдба
със страстната мечта
там да има мелници...
С жалката надежда, че не язди метла.