Дори когато няма да ме има
Ще ти дам парченце от дъха си,
никога да не усетиш ти студа
и пламъче от моите очи,
за да не губиш пътя си в нощта.
Ще влея любовта си в чаша,
на глътки малки я отпивай,
за да е вечно жива тя
и в стъпките си ти я преоткривай.
Душата ти със сЪлзи ще облея
и ще изпиташ силна болка,
но тя ще ти напомня колко
съм обичала и в теб живея.
Ще срещнеш много ветрове
и много брегове ще те подминат,
но ти ще имаш сила и нозе,
които пак при мен ще отпочинат.
Ще бъда твоят пристан аз
и ще възраждам всяка мъка -
ще бъда твоят блян и страст,
дори когато няма да ме има...
никога да не усетиш ти студа
и пламъче от моите очи,
за да не губиш пътя си в нощта.
Ще влея любовта си в чаша,
на глътки малки я отпивай,
за да е вечно жива тя
и в стъпките си ти я преоткривай.
Душата ти със сЪлзи ще облея
и ще изпиташ силна болка,
но тя ще ти напомня колко
съм обичала и в теб живея.
Ще срещнеш много ветрове
и много брегове ще те подминат,
но ти ще имаш сила и нозе,
които пак при мен ще отпочинат.
Ще бъда твоят пристан аз
и ще възраждам всяка мъка -
ще бъда твоят блян и страст,
дори когато няма да ме има...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
