Дошъл е редът
И дори тишината да счупя,
с вик предсмъртен на сол да строша
замъглените крехки стъкла,
любовта си не ще да откупя.
За последно в деня ще се сгуша,
сякаш може да носи душа,
страховете си да утеша,
на сбогуване ще се ослушам.
Ще дочуя зова на кръвта,
как ме тегли далече от тука,
как отцежда на капки улука
непотребната струйка вода.
Щом рогатата напаст подуша,
неизбежно ме сдавя срамът.
Да се кротна дошъл е редът,
да замлъкна сред каменна суша.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
