25 февр. 2009 г., 14:55

Досие

889 0 7
Криминално
Досие
на една
криминално
непроявена
убийца
 
Хладно дулото
на лунна светлина
проблясва
играе си  
оставя белези
по плътта
и капки кръв
покапват
по девствения сняг
недостатъчно
прахоснически
кръвта попива бавно
във земята
сладък вкус
на страдание
по устните ми
отпивам капчица
червена кръв
ранена
но недоубита
ще чакам
да изгрее
пак денят

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ментален стих! Браво!Уникална си, Поздрав!
  • Благодаря за хубавите думи, според мен уникалността е резултат от стремежа ми да съм това което съм, без да ме е грижа много много за последствията и да казвам точно това което мисля и усещам Не знам дали е смело или глупаво, но докато има поне един човек който да разбира, аз ще съм доволна.
    П.С.Маги, харесвам много името което носиш, дъщеря ми се казва така.Надявам се, че и ти си го харесваш, защото е много ГОЛЯМО!
  • Имаш собствен уникален стил, само мога да те поздравя за това!
  • харесва ми...оригинално пишеш, Виктория.
  • Харесвам хард-стихове!Знаеш!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...