26 июн. 2015 г., 17:06

Достигаш ме!

Поэзия » Любовная

786 1 12

Прегръщай всички мои ветрове,
които ме разнищват като хали.
Бял жерав отсред тях ще те зове
да помниш колко много сме си дали.

Реките ми изпивай с тиха жар,
за да разголиш техните корита
и в извори откриеш зов и дар -
смълчана нежност или обич скрита.

Откъртвай ми скалите в земетръс,
дори като една въздишка кратък.
А после ме събирай - къс по къс...
Да бъда твой, едничък, без остатък!

В небето ми накрая се взриви.
Презоблачен - дъхът да те издига.
И щастието в мен ще промълви:
Достигаш ме!
А все не ми достига...

(Сбъднати предчувствия)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Vedrin (Ясен Ведрин)

Благодаря ви - Ирен и Дени!

2015-06-28T12:22:01+03:00
GorqshtSnqg (Дени)

Уфффф, разтърси ми света това, Ведрин...Изключително! Моите поздравления, Поете, и продължавай все така! Сърдечни поздрави: Дени

2015-06-28T10:03:19+03:00
iren5 (Ирен)

На тази страница всичко чета с удоволствие. Чудесни стихове!

2015-06-27T12:39:53+03:00
Vedrin (Ясен Ведрин)

Благодаря ти, Анастасия! Рада, понякога лирическите герои са ненаситни за щастие, може би защото усещат, че в повечето случаи щастието е само мигновение, краткотрайно докосване до предела на мечтите! А иначе аз съм благодарен и на най-малкото - било то жест, топла дума и лъчезарна усмивка!

2015-06-26T23:28:59+03:00
radiola (Рада Димова)

И на теб, ако не ти достига, какво да кажем всички ние, които нямаме твоя талант? Браво и за тази творба!

2015-06-26T22:55:47+03:00