Довери ми се...
"Не минавай по мене... аз съм тъжна пътека", Гълъбина Митева
Аз съм тъжна пътека – сред стара гора.
Нямам име, но имам начало.
Мен звездите ме водят към някакъв край
и привиждам там слънце изгряло.
Криволича край бездни, поемам към връх –
(много трудно и много красиво).
А понякога падам и с капчици кръв
отбелязвам, че още съм жива.
Но сега е тъма. И е страшна нощта,
ако никой не мине по мене.
Като сянка ме следва една самота
и мe мъчат нелепи съмнения...
Довери ми се, пътниче, тръгвай по мен.
Аз ще дишам под твоите крачки.
А когато ни стигне най-светлият ден,
ще ме видиш от обич как плача.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
